- Ти .. ти си просто разглезена хлапачка, която е свикнала да получава всичко на готово! - крещеше по-голямата ми с две години сестра Анджела след като ме хвана как прелиствам дневника и.
- Как може да четеш дневника ми.. Кой ти дава право ?- приличаше на обезумяла.
Понечих да кажа нещо , но тогава тя отново заговори:
- Никога ли не мислиш за друг освен за себе си . Вглабена си толкова много в своя собствен свят , че не осъзнаваш колко сама си всъщност..Изпитваш ли завист, когато четеш дневника ми Андреана, когато четеш за вниманието което ми обръщат всички .. не разбираш ли че никога няма да си като мен .. ти си едно нищо.
Не осъзнавам как ръката ми сама се протегна и зашлеви Анджела толкова силно, че тя се измести от мястото си :
-Никога , никога повече не ми казвай каква съм.. и коя съм ! Ето вземи глупавия дневник от днес никой няма да го докосва освен теб.. от днес нямаш сестра.
Заплака , но не ме интересуваше. От този ден нататък дори не ме поглежда в очите .
- Как може да четеш дневника ми.. Кой ти дава право ?- приличаше на обезумяла.
Понечих да кажа нещо , но тогава тя отново заговори:
- Никога ли не мислиш за друг освен за себе си . Вглабена си толкова много в своя собствен свят , че не осъзнаваш колко сама си всъщност..Изпитваш ли завист, когато четеш дневника ми Андреана, когато четеш за вниманието което ми обръщат всички .. не разбираш ли че никога няма да си като мен .. ти си едно нищо.
Не осъзнавам как ръката ми сама се протегна и зашлеви Анджела толкова силно, че тя се измести от мястото си :
-Никога , никога повече не ми казвай каква съм.. и коя съм ! Ето вземи глупавия дневник от днес никой няма да го докосва освен теб.. от днес нямаш сестра.
Заплака , но не ме интересуваше. От този ден нататък дори не ме поглежда в очите .



