Елате и се забавлявайте в този магически свят!


    Кървави сълзи, прашасали страници и мастилени петна...... признанията на един вампир

    Share
    avatar
    katerina1991
    Ученик

    Брой мнения : 471
    Age : 23
    Раса : вампир
    Registration date : 09.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Кървави сълзи, прашасали страници и мастилени петна...... признанията на един вампир

    Писане by katerina1991 on Вто Апр 21, 2009 7:38 pm

      <LI>

      <LI>


    • Дневникът е pа всичко това, което нямам глас да кажа....


    • Нежността на едно пухче


    • Днес, в балната зала ми се случи нещо толкова прекрасно. През отворения прозорец влетя едно пухче от дърво, сигурно някой от полените, които предизвикват алергии, кихавици и подсмърчания. За радост, аз не страдам от такива Както и да е, подухна вятър и развя косата ми в лицето на единия младеж и влетя онова пухче. Вместо да влезе в носа ми, както предполагах, се завъртя и кащна на шията ми. Погали ме леко със своите прозрачни реснички и си отлетя. Може да беше за миг само, но беше така мило и нежно, по-мило от държанието на десетки хора към мен. И онзи топъл следобеден вятър ми напомни за един ден преди 2 години. Когато се прибирах по едни широки улици, на едно чудно място, мястото, което е дом на мечтите и щастието ми... Какви чудеса могат да се случат само в една бална зала ...

      <LI>


    Последната промяна е направена от katerina1991 на Сря Апр 22, 2009 7:41 am; мнението е било променяно общо 1 път
    avatar
    katerina1991
    Ученик

    Брой мнения : 471
    Age : 23
    Раса : вампир
    Registration date : 09.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Кървави сълзи, прашасали страници и мастилени петна...... признанията на един вампир

    Писане by katerina1991 on Вто Апр 21, 2009 8:57 pm

      <LI>Маскарад, а не живот.



      <LI>Това не е живот. Товае преструвка. Мислех, си че ако дойда тук всичко ще е различно....ще е по-хубаво, по-просто. Но и тук е същото. Трябваше до сега да съм свикнала, че не се харесвам на хората. Като казах на Нико, че съм вампир той се парализира. Може би не трябваше да идвам. Какво си мислех?!? Че всичко ще се оправи от самосебе се? Че само защото смених мястото нещата ще се оправят. Сълзи се стичаха по бузите ми....кървави сълзи. Защо реших, че на друго място хората ще почнат да ме харесват. Болезненато дупка в гърдите ми заплашваше да ме разкъса. Болезнените откази тук бяха като обида след осърбелието, като инфекция след рана. Защо? ЗАЩО!!! Защо бях толкова глупава за да повярвам, че може хората да ме приемат? Защо ПОВЯРВАХ, че мога да общувам и с други? Истината беше, че бях САМА!!! Съвсем сама! Нямах приятели, най-добрата ми приятелка замина за Австрия и аз останах САМА!!! Не исках да се чуствам така! Не исках да имам каквито и да е чуства! Те само пречат, създават неприятност. Нямах угризения, че убивах хора, защото подбирах злодей и защото това е природата. Аз бях хищник, а ти плячка. Така е устроен светът. Не не се чуствах виновна и нямах проблеми със съня от това. Не, не това ме тревожеше. Не това ме измъчваше. Измъчваше ме огромната празнота, отхвърлянето, неудобрението, умразата. хората често ме намразваха без причина. Просто не им бях симпатична. Просто не се вписвах..... НИКЪДЕ. Където и да отидех беше празно, пусто, като стар увехтял лист. Бях захвърлено от света. Ако избезна някъде никой намаше да разбере. Щеше да бъше кошмарно да видя, че никой не ме помни, да видя, че всичко е останало недокоснато и забавено. Също като мен. Не пасвах никъде, не само с външният си вид, но и с характера си. За вампир би трябвало да съм жестока, студена и безчуствена, но..... аз не бях. Чуствах вина когато убивах животни, чуствах как слънцето гали кожата ми, как вятъра играе в косите ми, как ми липсват зелените гори и книгите. Как ми липсва приятелката ми. Никога не съм била истински вампир. НИКОГА!!! А тогава къде бях. Щях ли да се лутам безкрайно между надеждата и отчаянието? Коя съм аз? Не съм и човек. За човек трябваше да съм глупава, дружелжбна, весела, наивна, да се развам на живота, да правя грешки и да не ми пука.Но на мен ми пукаше. Аз съм просто една маска. Трябва да се правя на човек пред хората, трябва да подържам една постоянна игра, постоянна лъжа. Кога се изгубих? Кога спрях да разграничавам преструвката от истината? Къде съм аз сега? КЪДЕ? 

      <LI>
    avatar
    katerina1991
    Ученик

    Брой мнения : 471
    Age : 23
    Раса : вампир
    Registration date : 09.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Кървави сълзи, прашасали страници и мастилени петна...... признанията на един вампир

    Писане by katerina1991 on Сря Апр 22, 2009 8:55 pm


    • ТЪМНАТА УЛИЧКА
    • Поредната задача, поредното приключение, поредният град. Живеех така, за да забравя, за да спра да мисля. Но болката оставаше.
    • И ето сега, вървях  по прашния път. Скоро на хоризонта се показаха острите кулички на града. Най-накрая подслон и топла храна. Винаги съм харесвала Уорчестър. Малко уютно градче, с павирани улички и малка рекичка, която се виеше под китни дръвчета и кокетни мостчета. В един друг живот бих могла да се отдада на спокойно живуркане тук.
      Стигнах до малка страноприемница, наех стая и си поотпочинах от пътя. Храната беше прекрасна, печеното месо – хрупкаво, а виното се лееше, все едно бе вода. С всяка изпита чашка настроението им оставаше непроменено скоро им дойде идеята да се поразходя из града. Бяха ми разправяли много за тъмните улички на Уорчестър. И за удоволствията, които се предлагат там. Следвайки упътването, което ми даде кръчмаря, скоро се отзовах пред къща, с тежка метална врата. Вътре всичко беше облицовано със скъп плат, подобен на кафиде и тънеше в елегантен лукс. След порядъчно количество алкохол и доста спечелени игри настроението ми оставаше все едно и също. Тогава един мъж се приближи към мен. Покани ме с учтив глас да попуша дяволска трева с него. Съгласих се. Беше ме обхванало лудешкото желание да живеея, да се забавлявам, да рискувам и да не мисли за тъгата си. Да се държа като ЧОВЕК. Въпреки, че алкохола не ме замайваше, а сигурно и тревата нямаше. Така че тръгнах след мъжа, който ме заведе в малка стая, отделена за по-специални клиенти.Той се наведе до едно наргиле, напълни го с трева, разпали го и след като опита им го подаде с любезен жест. Аромата беше невероятен, но нямаше следостното умайване, което той придизвикваше в хората. Болката остана. Тревата не действаше. НИЩО не действаше. Погледнах човека, беше красавец. Имаше нещо в него, нещо тъмно и мрачно, но много красиво. Разбира се....беше вампир. Как не се беше сетила. Сенки и мрак, но същевременно и сила. Така и не разбрах какво стана с него. Със сигурност не беше мъртъв, защото беше почти невъзможно да се убие вампир. Може би просто бягаше. Останах САМА в стаята. Отчаянието започна да взима връх. Нямах представа какво да направя. Прекарах следващите часове свита в най-сенчестия ъгъл на стаята. Сълзите ми замъгляваха погледа ми, а когато очите ми пресъхнаха, ми остана само да стена от отчаянието и безсилието. Наченки на лудост започвнаха да пълзят в съзнанието ми. Причената беше глад или по-скоро ЖАЖДА. Не бях яла от много време и гладът започна да се усилва в мен. Усещах познатото животинско да се надига в мен. Трябваше да утоля жаждата си. Ставаше непоносима. Излязох навън и се огледах.  Мракът вече беше обгърнал градчето и не се виждаше никой наоколо. Предният ден, когато отивах към игралната зала, бях видяла къде се намира месарницата. А и миризмата бе твърде силна, за изострено ми обоняние. Можех да намеря пътя и със затворени очи. Но когато стигнах там, вратата беше заключена с голям катинар. В друга ситуация щях да се справя с него, но сега не ми се пиеше животинска кръв. Те исках да се преструвам... пиеше ми се човешка кръв. Исках клъв... Косата ми стана гарваново черна, а очите ми заприличаха на бездънни ями. Внезапно улових аромата на човек. Видях една жена, която забързано трополеше по павираната улица. Жената ухаеше приятно,а и улицата беше тъмна. Никой нямаше да ме види. С инстинкта и реакциите на хищник, се промъкнах зад тъмната фигура. Тя нямаше никаъв шанс. Забих острите си зъби в пулсиращата вена на врата й и жадно започнах да пия. Усещах топлата кръв в устата си. Гладът, който изпитвах и силата, която започна да бушува в тялото ми, притуши и последните капки угризение, които изпитвах. Когато приключих се отдръпнах от жената.Оставих я да лежи там в калната уличка и потънала в сенките.
    avatar
    katerina1991
    Ученик

    Брой мнения : 471
    Age : 23
    Раса : вампир
    Registration date : 09.04.2009

    Описание на героя
    Описание на героя:

    Re: Кървави сълзи, прашасали страници и мастилени петна...... признанията на един вампир

    Писане by katerina1991 on Сря Апр 22, 2009 8:56 pm


    • МРАК...
    • Мрак, прегръдка хладна. Грее пълната Луна и вой самотен отеква в душата ми.
    • Мрак, самотна разходка. И улици безлюдни безкрайно се простират в сърцето ми. Студен дъх и
    • облаци мрачни. Леден дъжд облива тялото ми. Някак диво, но спокойно.
    • Искам да извикам всякаш някой ще ме чуе. Мрак - приятел и любим. Мисли безнадеждни оставят
    • ме без дъх.
    • Не искам Светлина, не искам Слънцето да грее. Как смее само! Искам само Мрак да е около мен,
    • толкова познат. Затварям очи и той е вътре в мен. Обгърнал ме е нежно като топло одеало, като
    • прегръдка на любим. Болката е силна, но позната и ми дава сила. Чакам да настъпи нощ с трепет
    • непознат.
    • Да съм сама, с болката си, удавена в дъжда на сълзите си. Да се отдам на Мрака в мен и да заспя
    • свита на кълбо под лунна светлина. Сама.

    Sponsored content

    Re: Кървави сълзи, прашасали страници и мастилени петна...... признанията на един вампир

    Писане by Sponsored content


      В момента е: Пет Фев 23, 2018 6:17 pm